За татко
Това, което исках да ти кажа,
отдавна вече няма смисъл.
И чувствата си исках да покажа
преди животът да те бе отписал.
За всичко, дето си направил,
за да съм днес каквато съм
и болките, които си изпитал,
за мойте грешни избори насън.
Не казах даже колко те обичам,
не казах колко много ми тежи,
че съм с години толкова далече -
не те помолих да простиш.
Че не намирах време да говорим,
че не споделях болки и мечти,
че станах чужда с толкова тревоги,
те моля, Татко, днес - прости!
И ако днес от някъде ме виждаш,
се моля, татко, да си горд със мен,
да знаеш колко много те обичам
и че ще светиш винаги във моя ден!
посветено на баща ми, без когото минаха вече три тежки месеца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
