Нел (Наталия Иванова)
95 135
8 jul 2011, 15:10

За теб 

  Poesía » De amor
954 0 4

Мисля за теб...
Мина цяла вечност
в мисли разпилени,
като пилци непослушни,
знамена от вятър разлюлени,
като сенки, потъващи в мрака,
редуват се дъждовете... после суша.
Отдавна забравих да чакам,
не обичам кварталните спирки,
прегърнала своите мисли,
не спирам да крача... и крача
по хорските сбирки,
тук-там спирам само за малко -
да чуя гласа на китарата,

и нахраня гладно лиричие,
а сутрин си тръгвам с омарата
и мисълта, че обичам...
... че те обичам!

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Най-сърдечно благодаря за милите думи!
    Човекът за когото е написано едва ли някога ще го прочете, но съм щастлива, че вие го направихте!
  • не обичам кварталните спирки,
    прегърнала своите мисли,
    Харесах!
  • Прекрасно! Това се казва поезия - много силно и ме разчувства! Поздрави, Наталия!
  • Силно, много силно!
Propuestas
: ??:??