За теб
Мисля за теб...
Мина цяла вечност
в мисли разпилени,
като пилци непослушни,
знамена от вятър разлюлени,
като сенки, потъващи в мрака,
редуват се дъждовете... после суша.
Отдавна забравих да чакам,
не обичам кварталните спирки,
прегърнала своите мисли,
не спирам да крача... и крача
по хорските сбирки,
тук-там спирам само за малко -
да чуя гласа на китарата,
и нахраня гладно лиричие,
а сутрин си тръгвам с омарата
и мисълта, че обичам...
... че те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
Това се казва поезия - много силно и ме разчувства! 
