Jul 8, 2011, 3:10 PM
За теб
Мисля за теб...
Мина цяла вечност
в мисли разпилени,
като пилци непослушни,
знамена от вятър разлюлени,
като сенки, потъващи в мрака,
редуват се дъждовете... после суша.
Отдавна забравих да чакам,
не обичам кварталните спирки,
прегърнала своите мисли,
не спирам да крача... и крача
по хорските сбирки,
тук-там спирам само за малко -
да чуя гласа на китарата,
и нахраня гладно лиричие,
а сутрин си тръгвам с омарата
и мисълта, че обичам...
... че те обичам!
© Наталия Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
не обичам кварталните спирки,
прегърнала своите мисли,
Харесах! -
Прекрасно!
Това се казва поезия - много силно и ме разчувства! Поздрави, Наталия! -
Силно, много силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Човекът за когото е написано едва ли някога ще го прочете, но съм щастлива, че вие го направихте!