За теб...
За теб...
Ранена беше моята душа,
до себе си да те допусна бе ме страх,
но сърцето ми скърбящо ти разбра,
във теб приятел истински видях.
Запълни ти във мене празнината,
прегръдката ти болката ми заличи,
прогони ти от мене самотата,
приятелството ти усмивка ми дари.
Ранена беше моята душа,
до себе си да те допусна бе ме страх,
но сърцето ми скърбящо ти разбра,
във теб приятел истински видях.
Запълни ти във мене празнината,
прегръдката ти болката ми заличи,
прогони ти от мене самотата,
приятелството ти усмивка ми дари.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Костова Todos los derechos reservados
