15 may 2005, 15:50

За теб

  Poesía
1.5K 0 1
  • Стоя във мрака аз сама  и ме подтиска тишината, не зная как да се реша да я прогоня с тъмнината.
    А може би ти знаеш как, мой рицарю далечен, аз чакам те да дойдеш пак, мигът да стане вечен.
    Но ти не идваш, мили мой, аз плача и ридая: "Сега къде се скита той, ще дойде ли,не зная."
    И пак съм в мрака аз сама, навред е тишината. Ще мога ли да издържа бремето на самотата?






¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цецка Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво това стихотворение е много хубаво. Дано да си го написала с чувство, защото знам какво е да си влюбен и никой да не идва. Поздрави!!!6

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...