May 15, 2005, 3:50 PM

За теб

  Poetry
1.5K 0 1
  • Стоя във мрака аз сама  и ме подтиска тишината, не зная как да се реша да я прогоня с тъмнината.
    А може би ти знаеш как, мой рицарю далечен, аз чакам те да дойдеш пак, мигът да стане вечен.
    Но ти не идваш, мили мой, аз плача и ридая: "Сега къде се скита той, ще дойде ли,не зная."
    И пак съм в мрака аз сама, навред е тишината. Ще мога ли да издържа бремето на самотата?






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цецка Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво това стихотворение е много хубаво. Дано да си го написала с чувство, защото знам какво е да си влюбен и никой да не идва. Поздрави!!!6

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...