15.05.2005 г., 15:50

За теб

1.5K 0 1
  • Стоя във мрака аз сама  и ме подтиска тишината, не зная как да се реша да я прогоня с тъмнината.
    А може би ти знаеш как, мой рицарю далечен, аз чакам те да дойдеш пак, мигът да стане вечен.
    Но ти не идваш, мили мой, аз плача и ридая: "Сега къде се скита той, ще дойде ли,не зная."
    И пак съм в мрака аз сама, навред е тишината. Ще мога ли да издържа бремето на самотата?






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цецка Дочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво това стихотворение е много хубаво. Дано да си го написала с чувство, защото знам какво е да си влюбен и никой да не идва. Поздрави!!!6

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...