15 мая 2005 г., 15:50

За теб 

  Поэзия
1189 0 1
  • Стоя във мрака аз сама 
    и ме подтиска тишината,
    не зная как да се реша
    да я прогоня с тъмнината.

    А може би ти знаеш как,
    мой рицарю далечен,
    аз чакам те да дойдеш пак,
    мигът да стане вечен.
    Но ти не идваш, мили мой,
    аз плача и ридая:
    "Сега къде се скита той,
    ще дойде ли,не зная."

    И пак съм в мрака аз сама,
    навред е тишината.
    Ще мога ли да издържа
    бремето на самотата?






© Цецка Дочева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво това стихотворение е много хубаво. Дано да си го написала с чувство, защото знам какво е да си влюбен и никой да не идва. Поздрави!!!6
Предложения
: ??:??