19 dic 2008, 16:35

За теб

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

Изстрадана любов и разпиляно щастие...

Копнежът е угаснал...

Сълзите се търкулнаха по склона -

ненужни, чужди са за този свят.

Очите са останали без пламък,

ръцете са студени - хлад струй от тях.

Пълзи, обхваща цялото ми тяло.

Пронизващ лед е твоето мълчание.

Сърцето е заключено във пясъчен часовник.

След всеки удар се отронва песъчинка.

Отмерила  изгубеното време.

Загубила съм се в безкрайната пустиня.

Обходих я с нозете боси,

прерових я със търсещи ръце.

Но не открих следи от теб да

има и своите изгубих в този ад.

Оазис от мечти и от очаквания

така далечни са като мираж...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...