Изстрадана любов и разпиляно щастие...
Копнежът е угаснал...
Сълзите се търкулнаха по склона -
ненужни, чужди са за този свят.
Очите са останали без пламък,
ръцете са студени - хлад струй от тях.
Пълзи, обхваща цялото ми тяло.
Пронизващ лед е твоето мълчание.
Сърцето е заключено във пясъчен часовник.
След всеки удар се отронва песъчинка.
Отмерила изгубеното време.
Загубила съм се в безкрайната пустиня. ...