За теб
Изстрадана любов и разпиляно щастие...
Копнежът е угаснал...
Сълзите се търкулнаха по склона -
ненужни, чужди са за този свят.
Очите са останали без пламък,
ръцете са студени - хлад струй от тях.
Пълзи, обхваща цялото ми тяло.
Пронизващ лед е твоето мълчание.
Сърцето е заключено във пясъчен часовник.
След всеки удар се отронва песъчинка.
Отмерила изгубеното време.
Загубила съм се в безкрайната пустиня.
Обходих я с нозете боси,
прерових я със търсещи ръце.
Но не открих следи от теб да
има и своите изгубих в този ад.
Оазис от мечти и от очаквания
така далечни са като мираж...
© Веселина All rights reserved.
