9 abr 2013, 21:56

За Теб

  Poesía
946 0 2

"Никога не вярвай, когато някой, който вече те е наранил ти обещае, че няма да го стори отново!"

ЗА ТЕБ

За Теб, който разплака добротата ми -
за тебе лъч във душата съхраних
и ако днес почукаш на вратата ми,
ще ти го дам, заедно с този стих.

На Теб, с който във тръните нагазих
и на вълчица-скитник заприличах.
Заради Теб аз себе си намразих,
а Тебе... незаслужено обичах!

За Теб, който удави ме във болка
и цветето във мен изкорени.
Кажи, кажи, не ти ли стига толкоз?!
Убита съм! Щастлив сега бъди!

И ако днес почукаш на вратата ми, 
вземи ми всичко, дето ми остана -
вземи лъча човечност от душата ми,
и тук, отляво - зейналата рана!

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...