"Никога не вярвай, когато някой, който вече те е наранил ти обещае, че няма да го стори отново!"
ЗА ТЕБ
За Теб, който разплака добротата ми -
за тебе лъч във душата съхраних
и ако днес почукаш на вратата ми,
ще ти го дам, заедно с този стих.
На Теб, с който във тръните нагазих
и на вълчица-скитник заприличах.
Заради Теб аз себе си намразих,
а Тебе... незаслужено обичах!
За Теб, който удави ме във болка
и цветето във мен изкорени.
Кажи, кажи, не ти ли стига толкоз?!
Убита съм! Щастлив сега бъди!
И ако днес почукаш на вратата ми,
вземи ми всичко, дето ми остана -
вземи лъча човечност от душата ми,
и тук, отляво - зейналата рана!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени