За теб

29 dic 2012, 12:13

Poesía » De amor

723 1 2

Със устните меки, сънливи

будиш ме сутрин след сутрин.

И тихо нашепвайки думи свенливи,

рисуваш красиви мечти…

Спускаш ми бяла надежда,

горяща, пламтяща в искри,

не изпускам ръката ти нежна

и стискам я здраво, до болка дори...

Обвиваш ме, скриваш ме ти от света,

от всички и всичко ме браниш.

И в лекия облак на твойта душа

ти мене и себе си пазиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.