Със устните меки, сънливи
будиш ме сутрин след сутрин.
И тихо нашепвайки думи свенливи,
рисуваш красиви мечти…
Спускаш ми бяла надежда,
горяща, пламтяща в искри,
не изпускам ръката ти нежна
и стискам я здраво, до болка дори...
Обвиваш ме, скриваш ме ти от света,
от всички и всичко ме браниш.
И в лекия облак на твойта душа
ти мене и себе си пазиш.