Няколко години вече с теб...
Спомням си за начина нелеп.
За начина нелеп,
по който аз се влюбих в теб.
Мигновено светлина проникна, озари.
Наоколо всичко започна да гори.
А мен за кратко заслепи!
След малко слънцето видях,
очите му грееха от смях.
Искаше да си играе
и с мен по детски да мечтае.
Предложението му не отхвърлих
и към него се запътих.
Не се превърнах в прах!
А с него заиграх
и нещичко разбрах.
Мила,
любовта в слънце те превърна,
а то с лъчите свои ме обгърна!
Иван Христов
© Иван Христов Todos los derechos reservados