Няколко години вече с теб...

Спомням си за начина нелеп.

За начина нелеп,

по който аз се влюбих в теб.

Мигновено светлина проникна, озари.

Наоколо всичко започна да гори.

А мен за кратко заслепи!

След малко слънцето видях,

очите му грееха от смях.

Искаше да си играе

и с мен по детски да мечтае.

Предложението му не отхвърлих

и към него се запътих.

Не се превърнах в прах!

А с него заиграх

и нещичко разбрах.

Мила,

любовта в слънце те превърна,

а то с лъчите свои ме обгърна! 

Иван Христов