Тъмна, лепкава мъгла,
струи от болно сърце,
умиращо и оживяващо,
единствено за теб.
Кръвта в кристали се превръща
и реже вените навред,
от топлината ти да вземе търси,
но няма те никаде край мен.
Готова да умра, да спра за теб,
не виждам смисъла в това,
да търся и да не намирам
нийде грамче светлина...
© Пролет Todos los derechos reservados