Mar 28, 2008, 7:52 AM

За теб

  Poetry
1K 0 2

Тъмна, лепкава мъгла,

струи от болно сърце,

умиращо и оживяващо,

единствено за теб.

 

Кръвта в кристали се превръща

и реже вените навред,

от топлината ти да вземе търси,

но няма те никаде край мен.

 

Готова да умра, да спра за теб,

не виждам смисъла в това,

да търся и да не намирам

нийде грамче светлина...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...