За теб е трудно някак да се пише..
Как бих могла,
когато имах само два, три мига
другото е самота.
Някога вървял ли си напред,
а мислите ти все назад да водят?
Напред вървиш, пълзиш назад,
молейки за нечии окови...
Усещал ли си как се свлича кожата ти?-
в краката ти да лепне, като кал.
Долавял ли си аромат на погледи,
виждал ли си във очи печал?..
Усещал ли си болката на голото ти тяло?..
Единствен лек, сълзата е мехлем,
където падне тя лекува рани
и татуира те навсякъде по мен!!!
© Нони Todos los derechos reservados