За Теб
Разресвам побелелите коси
на късната среднощна песен.
Навярно утре ще я чуеш ти,
денят при теб ще е чудесен.
Щом пийнеш с моя сладък сън кафе,
ще дойда, за да се разходим,
сега и някога в прохладата навън
и до насита ще мълчим и ще говорим.
Виж сплетените в плитчица ръце
как хранят близостта с трошици,
а езерцето ù превръща се в море.
Целувам те. Пази се. С много обич.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Кире, радвам се, че намина.
