19 jun 2018, 22:54

За теб... 

  Poesía » De amor
1226 20 20

Очи затваряш хрисимо в нощта, 
пребродих с тебе сто живота кратки
Последния билет от суета 
държи онази, Черната, с косата! 

 

Но тайно вечер ходя по вода 
и в шепи я мълча, да не потъна...
Отпивам я на глътки след това, 
да чуя жив дъха ти, щом осъмна. 

В ръцете си наричам любовта, 
пренасям я до изхода, наръсвам... 
Прекрачиш ли оттатък сутринта 
да носим заедно отново кръста. 

 

(Смъртта е стръвен и себичен Праг – 
без кръгове – парче изсъхнал дънер. 
Кълна се... на трески и дървен прах 
ще го строша преди да те препъне.) 

 

Ако превари с кривия остен, 
от всеки срутен мост ще вдигна кула... 
Ще пресека талазите ѝ с бент 
и гръмко ще извикам "Алилуя!". 

За да ни срещне в миг неотреден 
ще я примамя,

ще крещя,

ще хуля... 
За стръв ще вдигна флаг от бял сатен, 
пожертвала венчалното си було!

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??