За теб...
Очи затваряш хрисимо в нощта,
пребродих с тебе сто живота кратки
Последния билет от суета
държи онази, Черната, с косата!
Но тайно вечер ходя по вода
и в шепи я мълча, да не потъна...
Отпивам я на глътки след това,
да чуя жив дъха ти, щом осъмна.
В ръцете си наричам любовта,
пренасям я до изхода, наръсвам...
Прекрачиш ли оттатък сутринта
да носим заедно отново кръста.
(Смъртта е стръвен и себичен Праг –
без кръгове – парче изсъхнал дънер.
Кълна се... на трески и дървен прах
ще го строша преди да те препъне.)
Ако превари с кривия остен,
от всеки срутен мост ще вдигна кула...
Ще пресека талазите ѝ с бент
и гръмко ще извикам "Алилуя!".
За да ни срещне в миг неотреден
ще я примамя,
ще крещя,
ще хуля...
За стръв ще вдигна флаг от бял сатен,
пожертвала венчалното си було!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
