За теб аз бях готов на всичко.
И душата си на Дявола да дам.
Не ме прие до теб, но нищо...
Аз свикнал съм да бъда сам!

Ще мине време, ти ще осъзнаеш,
колко много значеше за мен.
И сигурно ще се разкаеш,
че не ми откликна в онзи ден.

Ще поискаш при мен да се завърнеш.
Пропуснатият шанс да хванеш ти.
Ще пожелаеш силно ти да ме прегърнеш
и нежно да ме гледаш във очи.

И макар сърцето ми да ме намрази,
аз ще се отдръпна на страна.
Защото разумът ми спомен пази
как предпочете ти да си сама.