Sep 17, 2018, 12:19 PM

За теб

  Poetry » Love
891 1 0

За теб аз бях готов на всичко.
И душата си на Дявола да дам.
Не ме прие до теб, но нищо...
Аз свикнал съм да бъда сам!

 

Ще мине време, ти ще осъзнаеш,
колко много значеше за мен.
И сигурно ще се разкаеш,
че не ми откликна в онзи ден.

 

Ще поискаш при мен да се завърнеш.
Пропуснатият шанс да хванеш ти.
Ще пожелаеш силно ти да ме прегърнеш
и нежно да ме гледаш във очи.

 

И макар сърцето ми да ме намрази,
аз ще се отдръпна на страна.
Защото разумът ми спомен пази
как предпочете ти да си сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слави Комитов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...