От теб
извира този вълшебен смях,
от теб
и тази лудост във всеки час,
със теб
деня се влива в сърцето ми
и ме връща в ръцете ти,
целуни ме, любов.
От теб
нямат думи и устните
и теб
вкуся ли, замаян ще летя,
със теб
невъзможно в нас няма днес,
а от утре, знаем, все повече
ще сме влюбени.
Защо така безсилно ме плени
и всяка брънка в тебе свързва ни,
илюзия не беше, а мечта,
бушуваща в кръвта ми.
Защо изгубвам всеки мой контрол,
умът разпалва всеки твой копнеж,
страстта ме завладява всяка нощ,
от гласа ти до мен.
Към теб
изпитвам ангелски трепети,
до теб,
наслада от всеки по-нежен миг,
за теб
истина е, че в мен гориш,
истина е, че сътвори
безкрайната ми любов.
© Христо Todos los derechos reservados
Стиховете са във всеки един от нас!
Цвети,не трябва да се стремиш да пишеш като някой- уникалността и изненадата от следващата рима прави думите истински красиви!