за теб
за теб
вторачен звездоброя гледам
като мъниста златни натежал
и питам се
дали съм на душата предан
или някога съм я предал
отломки от живот прояден
от незавършени неща
събирам и сглобявам в пъзел
като цвете без листа
като дърво без клони
като самотен остров
в океан на любовта
без колела е колесницата
на чувствата и на страстта
и само ако полети над лустрото
ще се издигне плавно
над порочността
каляската на любовта не плува ли
като въздушен пухкав облак
се влачи без колесник грубо
и бъхти се между утайките
и във праха
това ми нарисуваха звездите
попитах ги
за теб
изписаха
прости
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados
