Apr 9, 2008, 1:07 PM

за теб 

  Poetry » Love
1942 1 11



за теб




вторачен звездоброя гледам
като мъниста златни натежал
и питам се
дали съм на душата предан
или някога съм я предал

отломки от живот прояден
от незавършени неща
събирам и сглобявам в пъзел
като цвете без листа
като дърво без клони
като самотен остров
в океан на любовта

без колела е колесницата
на чувствата и на страстта
и само ако полети над лустрото
ще се издигне плавно
над порочността

каляската на любовта не плува ли
като въздушен пухкав облак
се влачи без колесник грубо
и бъхти се между утайките
и във праха

това ми нарисуваха звездите
попитах ги
за теб
изписаха
прости

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??