Apr 9, 2008, 1:07 PM

за теб

  Poetry » Love
2.6K 1 11



за теб




вторачен звездоброя гледам
като мъниста златни натежал
и питам се
дали съм на душата предан
или някога съм я предал

отломки от живот прояден
от незавършени неща
събирам и сглобявам в пъзел
като цвете без листа
като дърво без клони
като самотен остров
в океан на любовта

без колела е колесницата
на чувствата и на страстта
и само ако полети над лустрото
ще се издигне плавно
над порочността

каляската на любовта не плува ли
като въздушен пухкав облак
се влачи без колесник грубо
и бъхти се между утайките
и във праха

това ми нарисуваха звездите
попитах ги
за теб
изписаха
прости

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...