18 abr 2008, 0:09

За теб

  Poesía
1.2K 0 0

Страстите в мен бушуват,
малки пламъчета в очите ми лудуват.
Неприлични мисли в съзнанието ми изплуват
и сърцето мое атакуват.

За теб си мисля мое мъничко момче,
за твоята усмивка като на дете,
за палавия блясък в очите ти игриви.
Нека заедно с теб потънем в мигове красиви.

Нека заедно се потопим в океан от нежност,
нека се загубим в морската безбрежност,
нека плуваме към синевата,
нека заедно посрещнеме зората.

Дарявай ме със обич всеки миг.
Целувай ме, не спирай, заслушай се във птичия вик.
Донеси ми цвете от луната.
Подари ми цялото щастие на Земята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...