18 abr 2008, 0:09

За теб

  Poesía
1.2K 0 0

Страстите в мен бушуват,
малки пламъчета в очите ми лудуват.
Неприлични мисли в съзнанието ми изплуват
и сърцето мое атакуват.

За теб си мисля мое мъничко момче,
за твоята усмивка като на дете,
за палавия блясък в очите ти игриви.
Нека заедно с теб потънем в мигове красиви.

Нека заедно се потопим в океан от нежност,
нека се загубим в морската безбрежност,
нека плуваме към синевата,
нека заедно посрещнеме зората.

Дарявай ме със обич всеки миг.
Целувай ме, не спирай, заслушай се във птичия вик.
Донеси ми цвете от луната.
Подари ми цялото щастие на Земята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...