5 abr 2007, 11:49

за теб

  Poesía
1.2K 0 11
 

В живота срещаме любови,

къде приятни, къде в окови,

лутат се душите ни самотни

в търсене на другите сродни.

Всеки път си казваш... А, това е тя!

Ала заблуда ли е пак  това.

Влюбвах се, разлюбвах се и все лутах се

в търсене на истинска и чиста любов,

а само оставаше моя зов.

Но идва и деня,

в който щастието зазвъня,

срещнах аз принца-мечта,

той е моята сродна душа.

Мислено съм винаги с него,

очите си отварям и името му пак повтарям.

Сърцето бие като лудо,

станало е с мене чудо,

копнея аз да го целувам

и тялото му нежно да нарисувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сия Банкина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искренно благодаря на Валери Рибаров
  • бъди сигурна, че ако не ми се налагаше, нямаше да чета
  • Сия, не мога да се въздържа и да не кажа няколко думи. Хубаво е, че има хора, които ти харесват стиховете. Нека те четат. Но това на теб с нищо не ти помага. Вслушай се в тези, които те критикуват. В тях няма злоба. Желанието им е да ти помогнат да преодолееш тази клишираност в стиховете си. Каквото и да си говорим - слабички са, но както виждаш никой не ти написа да се откажеш от писането, примерно. Думите им са съвсем добронамерени, затова те съветвам да се вслушаш в тях.
  • съвет не се дава така миличка...не ги четете и ще се чувствате спокойни....усмихнете се малко
  • Хей,не пиша за да ми ръкопляскаш....пиша защото ми харесва,а и има хора които ми харесват написаното....не ги чети щом се дразниш толкова...май се ядосваш много...ще остарееш още по бързо от злобата си.... айде остани си със здраве

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...