5 апр. 2007 г., 11:49

за теб

1.2K 0 11
 

В живота срещаме любови,

къде приятни, къде в окови,

лутат се душите ни самотни

в търсене на другите сродни.

Всеки път си казваш... А, това е тя!

Ала заблуда ли е пак  това.

Влюбвах се, разлюбвах се и все лутах се

в търсене на истинска и чиста любов,

а само оставаше моя зов.

Но идва и деня,

в който щастието зазвъня,

срещнах аз принца-мечта,

той е моята сродна душа.

Мислено съм винаги с него,

очите си отварям и името му пак повтарям.

Сърцето бие като лудо,

станало е с мене чудо,

копнея аз да го целувам

и тялото му нежно да нарисувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сия Банкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искренно благодаря на Валери Рибаров
  • бъди сигурна, че ако не ми се налагаше, нямаше да чета
  • Сия, не мога да се въздържа и да не кажа няколко думи. Хубаво е, че има хора, които ти харесват стиховете. Нека те четат. Но това на теб с нищо не ти помага. Вслушай се в тези, които те критикуват. В тях няма злоба. Желанието им е да ти помогнат да преодолееш тази клишираност в стиховете си. Каквото и да си говорим - слабички са, но както виждаш никой не ти написа да се откажеш от писането, примерно. Думите им са съвсем добронамерени, затова те съветвам да се вслушаш в тях.
  • съвет не се дава така миличка...не ги четете и ще се чувствате спокойни....усмихнете се малко
  • Хей,не пиша за да ми ръкопляскаш....пиша защото ми харесва,а и има хора които ми харесват написаното....не ги чети щом се дразниш толкова...май се ядосваш много...ще остарееш още по бързо от злобата си.... айде остани си със здраве

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...