5.04.2007 г., 11:49

за теб

1.2K 0 11
 

В живота срещаме любови,

къде приятни, къде в окови,

лутат се душите ни самотни

в търсене на другите сродни.

Всеки път си казваш... А, това е тя!

Ала заблуда ли е пак  това.

Влюбвах се, разлюбвах се и все лутах се

в търсене на истинска и чиста любов,

а само оставаше моя зов.

Но идва и деня,

в който щастието зазвъня,

срещнах аз принца-мечта,

той е моята сродна душа.

Мислено съм винаги с него,

очите си отварям и името му пак повтарям.

Сърцето бие като лудо,

станало е с мене чудо,

копнея аз да го целувам

и тялото му нежно да нарисувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сия Банкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искренно благодаря на Валери Рибаров
  • бъди сигурна, че ако не ми се налагаше, нямаше да чета
  • Сия, не мога да се въздържа и да не кажа няколко думи. Хубаво е, че има хора, които ти харесват стиховете. Нека те четат. Но това на теб с нищо не ти помага. Вслушай се в тези, които те критикуват. В тях няма злоба. Желанието им е да ти помогнат да преодолееш тази клишираност в стиховете си. Каквото и да си говорим - слабички са, но както виждаш никой не ти написа да се откажеш от писането, примерно. Думите им са съвсем добронамерени, затова те съветвам да се вслушаш в тях.
  • съвет не се дава така миличка...не ги четете и ще се чувствате спокойни....усмихнете се малко
  • Хей,не пиша за да ми ръкопляскаш....пиша защото ми харесва,а и има хора които ми харесват написаното....не ги чети щом се дразниш толкова...май се ядосваш много...ще остарееш още по бързо от злобата си.... айде остани си със здраве

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...