11 abr 2020, 22:54

За теб, читателю

  Poesía
885 0 0

Всеки божи ден е моят плет,

дето го прескачам под секрет.

От силата на думите обзет,

се представям скромно за поет.

 

И във тръпки сутрешни дори

се събуждам рано във зори.

Слънцето с лъчи да ме дари...

В мен поезията да гори.

 

Думите във стих да подредя-

цялата творба да изградя.

Чувствата лирични да вградя.

теб, читателю, да наградя!

 

Образа ли ми забравиш тих,

запомни поне едничък стих...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...