Apr 11, 2020, 10:54 PM

За теб, читателю

  Poetry
886 0 0

Всеки божи ден е моят плет,

дето го прескачам под секрет.

От силата на думите обзет,

се представям скромно за поет.

 

И във тръпки сутрешни дори

се събуждам рано във зори.

Слънцето с лъчи да ме дари...

В мен поезията да гори.

 

Думите във стих да подредя-

цялата творба да изградя.

Чувствата лирични да вградя.

теб, читателю, да наградя!

 

Образа ли ми забравиш тих,

запомни поне едничък стих...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...