Apr 11, 2020, 10:54 PM

За теб, читателю

  Poetry
890 0 0

Всеки божи ден е моят плет,

дето го прескачам под секрет.

От силата на думите обзет,

се представям скромно за поет.

 

И във тръпки сутрешни дори

се събуждам рано във зори.

Слънцето с лъчи да ме дари...

В мен поезията да гори.

 

Думите във стих да подредя-

цялата творба да изградя.

Чувствата лирични да вградя.

теб, читателю, да наградя!

 

Образа ли ми забравиш тих,

запомни поне едничък стих...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....