11.04.2020 г., 22:54

За теб, читателю

884 0 0

Всеки божи ден е моят плет,

дето го прескачам под секрет.

От силата на думите обзет,

се представям скромно за поет.

 

И във тръпки сутрешни дори

се събуждам рано във зори.

Слънцето с лъчи да ме дари...

В мен поезията да гори.

 

Думите във стих да подредя-

цялата творба да изградя.

Чувствата лирични да вградя.

теб, читателю, да наградя!

 

Образа ли ми забравиш тих,

запомни поне едничък стих...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...