11 may 2007, 23:34

За теб говорех

  Poesía
859 0 2
В спомени се връщах.
От мрака бягах.
Чужда обич гледах.
Щом за теб помислех.

С обич сърцето изгорих.
По улиците скитах.
Слънцето и луната обръщах.
Щом с друга те виждах.

На вятъра говорех.
Със звездите се молех.
Ден в нощ превръщах.
Щом исках да си до мен.

Далеч не стигнах.
Очите от болка не отворих.
Без звук думи говорех.
Щом без теб останах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много истинско...
  • Написано с чувство, от сърце!
    Но формата ... Някаква модерна? - Точката на всеки ред (според мен) не е необходима. Или символизира нещо?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...