11 may 2007, 23:34
За теб говорех
В спомени се връщах.
От мрака бягах.
Чужда обич гледах.
Щом за теб помислех.
С обич сърцето изгорих.
По улиците скитах.
Слънцето и луната обръщах.
Щом с друга те виждах.
На вятъра говорех.
Със звездите се молех.
Ден в нощ превръщах.
Щом исках да си до мен.
Далеч не стигнах.
Очите от болка не отворих.
Без звук думи говорех.
Щом без теб останах.
От мрака бягах.
Чужда обич гледах.
Щом за теб помислех.
С обич сърцето изгорих.
По улиците скитах.
Слънцето и луната обръщах.
Щом с друга те виждах.
На вятъра говорех.
Със звездите се молех.
Ден в нощ превръщах.
Щом исках да си до мен.
Далеч не стигнах.
Очите от болка не отворих.
Без звук думи говорех.
Щом без теб останах.
© Гергана Алексиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
много истинско...
-
Написано с чувство, от сърце!
Но формата ... Някаква модерна? - Точката на всеки ред (според мен) не е необходима. Или символизира нещо?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
