May 11, 2007, 11:34 PM
За теб говорех
В спомени се връщах.
От мрака бягах.
Чужда обич гледах.
Щом за теб помислех.
С обич сърцето изгорих.
По улиците скитах.
Слънцето и луната обръщах.
Щом с друга те виждах.
На вятъра говорех.
Със звездите се молех.
Ден в нощ превръщах.
Щом исках да си до мен.
Далеч не стигнах.
Очите от болка не отворих.
Без звук думи говорех.
Щом без теб останах.
От мрака бягах.
Чужда обич гледах.
Щом за теб помислех.
С обич сърцето изгорих.
По улиците скитах.
Слънцето и луната обръщах.
Щом с друга те виждах.
На вятъра говорех.
Със звездите се молех.
Ден в нощ превръщах.
Щом исках да си до мен.
Далеч не стигнах.
Очите от болка не отворих.
Без звук думи говорех.
Щом без теб останах.
© Гергана Алексиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много истинско...
-
Написано с чувство, от сърце!
Но формата ... Някаква модерна? - Точката на всеки ред (според мен) не е необходима. Или символизира нещо?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
