11 мая 2007 г., 23:34

За теб говорех

855 0 2
В спомени се връщах.
От мрака бягах.
Чужда обич гледах.
Щом за теб помислех.

С обич сърцето изгорих.
По улиците скитах.
Слънцето и луната обръщах.
Щом с друга те виждах.

На вятъра говорех.
Със звездите се молех.
Ден в нощ превръщах.
Щом исках да си до мен.

Далеч не стигнах.
Очите от болка не отворих.
Без звук думи говорех.
Щом без теб останах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много истинско...
  • Написано с чувство, от сърце!
    Но формата ... Някаква модерна? - Точката на всеки ред (според мен) не е необходима. Или символизира нещо?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...