11.05.2007 г., 23:34

За теб говорех

854 0 2
В спомени се връщах.
От мрака бягах.
Чужда обич гледах.
Щом за теб помислех.

С обич сърцето изгорих.
По улиците скитах.
Слънцето и луната обръщах.
Щом с друга те виждах.

На вятъра говорех.
Със звездите се молех.
Ден в нощ превръщах.
Щом исках да си до мен.

Далеч не стигнах.
Очите от болка не отворих.
Без звук думи говорех.
Щом без теб останах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много истинско...
  • Написано с чувство, от сърце!
    Но формата ... Някаква модерна? - Точката на всеки ред (според мен) не е необходима. Или символизира нещо?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...