anito160 (Антониа Димитрова) anito160 (Антониа Димитрова)
2 30
19 oct 2010, 16:19

За теб живях

1.6K 0 1

Гледах те, но нямах сили да ти кажа,

колко много означаваш ти.

Гледах те, знаейки, че заминаваш,

без да чуеш как сърцето ми тупти!

 

Без да знаеш колко те обичам,

без да видиш моите сълзи,

без да чуеш как те викам,

ще си отидеш и ще ме забравиш ти!

 

Останах тук притихнала да чакам,

чувам твойте стъпки във нощта.

И всяка стъпка с теб отдалечава

последния ми шанс за любовта!

 

Помня колко ти се възхищавах,

като обсебена от тебе бях!

Но ти си тръгна, без да знаеш,

че единствено за теб живях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антониа Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0