Oct 19, 2010, 4:19 PM

За теб живях

  Poetry » Love
1.6K 0 1

Гледах те, но нямах сили да ти кажа,

колко много означаваш ти.

Гледах те, знаейки, че заминаваш,

без да чуеш как сърцето ми тупти!

 

Без да знаеш колко те обичам,

без да видиш моите сълзи,

без да чуеш как те викам,

ще си отидеш и ще ме забравиш ти!

 

Останах тук притихнала да чакам,

чувам твойте стъпки във нощта.

И всяка стъпка с теб отдалечава

последния ми шанс за любовта!

 

Помня колко ти се възхищавах,

като обсебена от тебе бях!

Но ти си тръгна, без да знаеш,

че единствено за теб живях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...