12 sept 2012, 14:59

За теб, мамо!

  Poesía
1.3K 0 9

За тебе, мамо, просто нямам стих,

със думи чувствата си да изкажа,

но все пак ще опитам в този миг

едно послание да ти отправя:


Посрещай ме на прага все така -

с неостаряващ поглед и усмивка -

изтривай натежалата тъга

с най-топлата на този свят прегръдка!


И спомените нежно подредила

из прашните лавици на живота,

не спирай, мамо, още продължавай 

любов да ни раздаваш със охота!


Прости ми всичките неволни грешки,

жестоките, несправедливи думи!

Посрещала си винаги човешки

дори и тежки рими помежду ни!


И не е само този ден, във който

признавам колко трудно е да бъдеш

съпруга, майка и жена с достойнство,

без себе си по пътя да изгубиш!

 

 

 

(на моята майка Мария!)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Саварева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...