За тебе, мамо, просто нямам стих,
със думи чувствата си да изкажа,
но все пак ще опитам в този миг
едно послание да ти отправя:
Посрещай ме на прага все така -
с неостаряващ поглед и усмивка -
изтривай натежалата тъга
с най-топлата на този свят прегръдка!
И спомените нежно подредила
из прашните лавици на живота,
не спирай, мамо, още продължавай
любов да ни раздаваш със охота!
Прости ми всичките неволни грешки,
жестоките, несправедливи думи!
Посрещала си винаги човешки
дори и тежки рими помежду ни!
И не е само този ден, във който
признавам колко трудно е да бъдеш
съпруга, майка и жена с достойнство,
без себе си по пътя да изгубиш!
(на моята майка Мария!)
© Рая Саварева Todos los derechos reservados