Захвърлено стоиш в ъгъла самичко,

с пухкава, но клюмнала главица.

Две ушенца малки, без едно оченце.

Кажи: кога изостави те твоето детенце?

А си играеше по цели дни с тебе само,

гушкаше те, целуваше както никой досега.

Спеше безметежно сладко на твоето рамо - 

усмихваше ти се насън дори, за теб беше и съня..

Какво се случи? Какво стана изведнъж така?

Защо те забрави, как лесно те захвърли - 

тази обичана, нежна.. тази същата ръка?

Дори се изгаври с теб. Сърчицето ти опърли..

От  този пламък страшен много, много те болеше.

Но повече те жегна когато надникна в сините очи..

Когато то над огъня садистично те държеше - 

нямаше обич, нямаше ги за теб вече детските сълзи..

А преди беше всичко за него, малко меченце!

Даваше всичко най-скъпо само да те има..

Това вече не е то, не е твоето детенце.

Място за теб при него никога няма да има..

 От жестокостта над плюшеното ти малко тяло,

би трепнало всяко невинно  мъничко сърце..

Но това беше! Брутално с тебе си поиграло,

метна те в този ъгъл, непотребно с двете си ръце..

Стоиш самичко, тъжно, с дупка в гърдите.

Няма вече любов за теб, използваха те! Край.

Бавно, неумолимо нижат се часовете.. дните..

чакаш някой да те вземе, пак да си нечий нежен рай..