Захвърлено стоиш в ъгъла самичко,
с пухкава, но клюмнала главица.
Две ушенца малки, без едно оченце.
Кажи: кога изостави те твоето детенце?
А си играеше по цели дни с тебе само,
гушкаше те, целуваше както никой досега.
Спеше безметежно сладко на твоето рамо -
усмихваше ти се насън дори, за теб беше и съня..
Какво се случи? Какво стана изведнъж така?
Защо те забрави, как лесно те захвърли -
тази обичана, нежна.. тази същата ръка?
Дори се изгаври с теб. Сърчицето ти опърли.. ...