13 ene 2009, 16:05

За теб мечта

1.1K 0 4

Страст...! Море...! Любов...!

А после валс...

Дали това е порив нов?

Или съдба, безмилостна към нас!

Аз искам те...

но дали това са твойте мисли?

Боже, помогни ми туй поне аз да науча...!

Но дали наистина желая да го зная?

А ако всичкото това е фарс?

Съдбата винаги е тъй жестока...

подбира...

и с жлъч е склонна тя да наранява!

Да...! Желая тази болка,

само да сме ти и аз!

И зная, че съм сигурен в свойте чувства...

Но...? Дали това е нашата съдба?

Живот...! Морал...! И етика...!

НЕ!!!

Моля за душевна свобода,

а ти да си единствената нейна Красота!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариан Горанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • идеми ... научи се да гледаш годините на профилите... или пък не ...
    ... забавно се получава
  • За мен е важно да се оцени от хора с литературна култура(те знаят кои са), а от там насетне е въпрос на лична гледна точка, но за мен не е критично нито едно изказване на лаик!
  • Нямам представа за какво говориш, но все пак благодаря!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...