Дните са далечни, когато се вълнувахме един към друг.
Всичко е спомен, далечен и въпреки това вълшебен.
Сега отправям думи към пространството,
за някакво блаженство от отломките
и въпреки далечна, съм тъй близо до душата ти.
Денят на твоето завършване празнувам
с нотка на тъга,
че няма да стисна твоята ръка.
И въпреки далечна, целувам те
и нека пътят ти пред теб да се отвори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Поздрави.