Дните са далечни, когато се вълнувахме един към друг.
Всичко е спомен, далечен и въпреки това вълшебен.
Сега отправям думи към пространството,
за някакво блаженство от отломките
и въпреки далечна, съм тъй близо до душата ти.
Денят на твоето завършване празнувам
с нотка на тъга,
че няма да стисна твоята ръка.
И въпреки далечна, целувам те
и нека пътят ти пред теб да се отвори.
© Дони All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави.