Изправих си косата от вълнение
и спрях сърцето си за миг.
От тебе лъха недоверие,
но чуй гласа ми в този стих.
За теб е толкова банално
"Обичам те" от фразата за вярност.
Усмихваш се така случайно,
мълчиш и казваш, че е рано.
Изсъхна ми езикът от вълнение
и спрях очите си за миг,
а ти ме гледаш с недоверие,
тъй рано е за моя стих.
"- Обичам те!" и ми се смееш сладко,
целуваш ме по сухия език.
За теб е може би така банално...
За мен - тъй искрено прекрасен миг... :)
© Венета Димитрова Todos los derechos reservados