За тебе, моя...
Ако утре не се съмне,
твойто утро аз ще бъда.
Ако през деня се стъмни,
слънцето за теб ще бъда.
Даже свода да пропадне,
аз отново ще го вдигна.
Гръм от Космоса да падне
от пепелта ще се надигна.
Нов- светът ще го пребродя
и във него ще си моя.
Даже бой за теб ще водя,
като Парис в древна Троя.
Ако мъртъв те загубя
и пред теб отида в Рая,
пак аз вечер ще те любя
в нежна сънена омая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
