За тебе, моя...
Ако утре не се съмне,
твойто утро аз ще бъда.
Ако през деня се стъмни,
слънцето за теб ще бъда.
Даже свода да пропадне,
аз отново ще го вдигна.
Гръм от Космоса да падне
от пепелта ще се надигна.
Нов- светът ще го пребродя
и във него ще си моя.
Даже бой за теб ще водя,
като Парис в древна Троя.
Ако мъртъв те загубя
и пред теб отида в Рая,
пак аз вечер ще те любя
в нежна сънена омая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
